Прочетен: 165 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2023 21:07
Един текст, който много ми хареса. Намерих го тук:
https://alexyovchev.wordpress.com/2014/01/18/%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%85/
Помислете си, колко често и за колко много неща постъпваме като маймунките... В един от случаите - отношението на много от нас към Системата ИСКР... Прочетете тук и там/за Системата ИСКР в www.iskrbg.net, и помислете...
За маймуните и кокосовия орех
ян.18by Alex Yovchev
Представете си две маймуни.
Знам, че звучи налудничаво, но ми угодете, моля Ви.
Та, две маймуни. Няма значение видът им. И двете са гладни. Стоят пред дърво с кокосови орехи. И двете маймуни знаят, че когато сложиш кокосовият орех на слънце, след време той се пропуква и можеш да ядеш месестата му част.(Не, не е научно доказано.Току-що си го измислих за своята голяма метафора. Моля продължете.) Едната маймуна взима кокосов орех и го слага на слънце. Тя знае, че той ще се пропука след време, и чака. Другата маймуна също взима кокосов орех. И тя знае вече изпитаният метод със слънцето. Но е много гладна. Какво да направи? Започва да се суети, да издава звуци и да мята с крайниците си. Другата маймуна, която чака ореха да се пропука, се чуди на нейното държание. Ако можеха да се узвучат нейните „мисли“, щеше да бъде нещо подобно на това: „И какво се суети сега? Слагаш ореха на този камък, чакаш известно време и готово. Всички го знаят и всички така го правят.“
Другата маймуна обаче мисли по различен начин: „Умирам от глад, не мога да чакам. Слънцето ще нагрее ореха след много време. Какво мога да направя?“
И така. Докато чака слънцето да нагрее скалата и ореха, първата маймуна умира от глад. Нашата „суетна“ маймуна намира начин. Вижда заострена скала, качва се на бликото до нея дърво и хвърля ореха. Той се разцепва и тя си хапва доволно.
Чудно, а?
Или глупаво?
Това се нарича прогрес.
Да намериш начин, решение, път през неутъпканото поле. Да не чакаш нещо просто да се случи. А да сътвориш нещо. Да, можеше и да не се получи. Може би и тази маймуна щеше да умре от глад. Но опита и е помогнал да оцелее.
Само че нещата не свършват до тук. След като видяли случващото се, всички маймуни започнали да използват новият метод. Всяка маймуна се качвала на дървото с нейният орех и го пускала върху скалата. След време този остър ръб на скалата се отчупил. Маймуните хвърляли орехите си върху нея, но те не се разцепвали.
„Е, използвахме колкото можехме. Сега пак на слънцето“ помислили си всички. Само че друга маймуна била много гладна. Не искала да чака. Какво можела да направи? Чудела се, мятала крайници, издавала странни звуци. Всички я игнорирали.
„И какво сега, няма друга такава скала. Знаем си едно, това ще правим. Слагаме орехите на слънце и чакаме.“
Докато те отново чакали слънцето да им свърши цялата работа, всички маймуни умрели. Само нашата „суетна“ маймуна оцеляла. Малко след като и последната от „чакащите“ умряла, на нея и хрумнало да използва парчетата от счупената скала. Но те били прекалено малки да ги уцели от високото дърво, и прекалено остри по краищата, за да ги държи. За това взела едно голямо листо и с него държала камъка. Разцепила кокосовият орех и си хапнала доволно.
Още по-глупаво, нали?
И аз така си мислех.
Но това също е прогрес.
А всички умрели маймуни – това е деградация.
Това правим и ние, драги читателю. Чакаме някой да ни свърши работата. След хиляди години слънцето става божество…
И когато някой от нас измисли малко по-добър начин, ние го грабваме като топъл хляб. А когато хляба свърши, пак сядаме спокойно и чакаме. До толкова сме деградирали, че по-голямата част от вас, които са видяли това, дори няма да си направят труда да го прочетат. Някои от вас може и да седнат да го четат, но не и да стигнат до края. Е, то не е казано и че ще го разберат, но от тук нататък остава само да дойда аз да Ви „разцепвам орехите“. И не е в този смисъл, който някои от вас се сетиха първо.
В това състояние, в което сме всички ние, включително и аз, ще последваме съдбата на групата маймуни, умрели от глад. Защото колкото и да не ми се иска да го призная, в голяма степен деградираме точно по този начин.
Послепис към майка ми: Да не кажеш, че стоенето до късно не дава резултати.
Тагове:
Обидно думите изречени
МОЯТ ПЪТ КЪМ ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИЕ