(продължение)

Предишната част: кликни тук

АНТИКОМУНИСТ №1 НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА - ЙОСИФ СТАЛИН

Разговор в радио "Радонеж"

с

Виктор САУЛКИН

... Любопитно е, че всякакви партийни отрепки от рода на Хрушчов ругаят Сталин - а маршалите на Победата, генералните конструктори и всички, които са работили непосредствено с него, говорят по негов адрес с най-голямо уважение. Например, Жуков и Рокосовски са имали сериозни причини да го мразят - Рокосовски е преминал през килиите на НКВД и концлагер, а Жуков след войната изпада в немилост. Но и за двамата истината била над личните обиди.

Затова отношението към Сталин зависи до голяма степен откъде черпим информацията си. За мен например, мненията на Жуков, свети Лука Воино-Ясенецки, патриарх Алексий І са много по-важни от мнението на Хрушчов.

Когато четеш спомените на военачалниците, виждаш един непривичен образ на Сталин, твърде далечен от образа на тиранина, създаден от Рибаков и Млечин. Виждаш много умен, проницателен, твърде спокоен, внимателен и често доста снизходителен към останалите човек. Мнозина подчертават, че Сталин не понасял някой да се оправдава. Ако човек признаел грешката си - обикновено не следвало наказание. Но Сталин не търпял да го лъжат. И ако това е последица от "семинарското възпитание", явно не е съвсем лоша.

Впрочем, въпреки твърденията за "неграмотния семинарист" (в чиято лична библиотека останали повече от 20 хиляди тома, повечето от тях с бележки по полетата) всички прочути учени и военачалници си спомнят за Сталин като за образован човек, който вниквал сериозно в твърде сложни професионални въпроси. Грамотно и задълбочено се ориентирал в най-дребни подробности по създаването на най-съвременни оръжейни системи, самолети, военна техника.

Да не забравим, че си го спомнят и като човек с добър художествен вкус. Когато Сталин, възхитен от изпълнителното майсторство на забележителната пианистка Мария Юдина, я наградил с държавна премия, тя му написала следното писмо:

"Дарих наградата си, за да реставрират нашата енорийска църква. Ще моля Бога да прости Вашите грехове против Църквата и против Русия".

Тогава Шостакович казал на Юдина, че си е подписала смъртната присъда. Но нищо лошо не й се случило и никой не я пипнал с пръст.

Именно на Сталин дължим публикуването на гениалния роман "Тихият Дон" - велико произведения на руската литература. И пак Сталин спасява Шолохов от смърт. При Шолохов веднъж идва бивш "червен партизанин", комуто в ростовското ГПУ поръчали да убие писателя. Партизанинът уговорил Шолохов да избяга тайно от станицата, където живеел, в Москва, при Сталин - иначе, рано или късно, щели да го убият. На очна ставка в Кремъл ростовските чекисти, (впрочем, от същия етнос като Троцки), били принудени да признаят, че подготвяли убийството на Шолохов. И ако това покушение, подготвяно от шефовете на ГПУ в Ростов, беше извършено, днес щяха да говорят, че по заповед на Сталин е бил убит велик руски писател.

Ние не си представяме добре какво точно се е случвало в онези години, каква е истинската роля на Сталин за гибелта на едни или други хора по време на репресиите. Мисля, че изследователите ще направят още доста интересни открития.

Едно е несъмнено: Сталин е бил държавник от много голям мащаб. Изтъкнат геополитик и дипломат, с когото дори Чърчил изпитвал трудности да преговаря. Трябва да се отбележат нивото и мащаба на хората по онова време в световната политика - Чърчил, Рузвелт, де Гол, Хитлер... Явно техният мащаб е несъизмерим с днешните Буш, Обама, Саркози и Меркел.

И всички те уважавали Сталин. По време на посещението си в Москва Шарл де Гол, за ужас на Хрушчов, отдал чест на гроба на Сталин до кремълската стена и дълго стоял пред него.

ВЪПРОС: Трудно е да се спори с това, че Сталин е бил изтъкнат държавник. Но нали все пак не само силата на държавата е важна за обикновения човек...

ВИКТОР САУЛКИН: Да си припомним какво представлява Русия след падането на Руската империя. А през 1945-та Сталин, застанал пред картата на СССР, бил доволен. Територията на Руската империя била възстановена почти напълно.

Днес ни уверяват, че това не е толкова важно. Важни са демокрацията и правата на малцинствата, икономическото развитие и комфортният живот...

Но нали виждаме какво се случва, когато Русия престане да бъде имперска държава. Веднага става обект на агресия. Мнозина въобще не крият желанието си да отхапят от нашата територия и нейните подземни богатства. И не ни нападат с война само, защото и така получават от Русия онова, което искат. А и ядреното ни оръжие, създадено при Сталин, ги плаши.

 Сталин възстановил приемствеността с хилядолетната история на Русия, която приемственост изглеждала окончателно разрушена през 1917 г.

Впрочем, според спомените на маршал Голованов, любимият цар на Сталин бил не Иван Грозни, както мислят всички - а цар Алексей Михайлович (наричан "Кроткия" - б. пр.). Необичайно предпочитание на Сталин, което ни кара да се замисляме дали представата ни за него е вярна.

Да си спомни отзивите за Сталин на патриарх Сергий и патриарх Алексий І, на митрополит Николай Ярушевич, на свети Лука-Воино Ясенецки. Някои се опитват да обяснят добрите им думи за него със страх. Но нима нещо е можело да накара такъв човек като свети Лука да лъже?

Православните хора смятали, че митрополит Николай посещава Кремъл, за да изповядва Сталин. Също и, че Сталин е посещавал блажената Матрона. Разбира се, това може да се тълкува като благочестиви митове и да се искат документални потвърждения. Но по-важното и значимото е, че народното съзнание никога не приписало на Ленин и други революционери подобни неща. И това вече говори много.

ВЪПРОС: Може би това е свързано с известната свобода, която получила Църквата по време на войната...

ВИКТОР САУЛКИН: Според мен най-великото нещо, извършено от Сталин, не са само облекченията за Църквата по време на войната. Някои смятат, че това е била принудена стъпка. Макар да има свидетелства, че е било направено от сърце. "Това е всичко, което мога да направя за Вас сега" - казва Сталин на митрополит Сергий след първата им среща в Кремъл.

Но главното велико деяние на Сталин, с което започва завръщането към руската история, не е неговият призив към руските светци и герои в прочутото му обръщение на военния парад на 7 ноември 1941 г.

Най-главното се случва много по-рано - когато след революционния погром Сталин възвръща традициите на руското училище в системата на образованието. За страната това е също така важно, както и индустриализацията и създаването на мощна промишленост само за 10 години, способна да произвежда най-съвременна военна техника.

Сталин прогонва революционните експериментатори и от театралната сцена, и от литературата. Цялата тази паплач, която сега управлява културата в "Единна Русия", тогава временно притихнала.

Сталин разгромил т. нар. "историческа школа" на Покровски - и това върнало на народа руската история. Войната била спечелена от православния народ. Да, тогава той бил откъснат от Църквата - но преди това бил възпитаван от Църквата в продължение на 1000 години. Дори младите комсомолци, откъснати от Църквата, проявявали удивителна жертвоготовност. Разбира се, повечето от тях не били вярващи - но били възпитани с произведенията на Пушкин, Лермонтов, Тургенев, Гогол.

Вижте юбилейните издания на Пушкин и Лермонтов, издадени по времето на Сталин - до ден-днешен няма техни книги, направени с такава любов.

През 1943 г. в музикалните училища откриват факултети по народни инструменти. По радиото постоянно звучи класическа музика, най-добрите произведения на руската и световна класика, радиопиеси, Островски и Пушкин, Шекспир и Бърнард шоу. В пряк ефир често се излъчват театрални постановки, спектакли на МХАТ, звучат концерти от залата на консерваторията - така Сталин чува забележителното изпълнение на Мария Юдина.

ВЪПРОС: Все пак комунистическата идеология не даваше творческа свобода. Руската литература се трактуваше "от класови позиции". И в изобразителното изкуство, в театъра имаше много безвкусици, които обаче бяха "идейно издържани". Да, имаше и известен "висок стил", но например, не можеше да звучи църковна музика...

ВИКТОР САУЛКИН: Съгласен съм. Особено сериозни поражения личат в архитектурата. И в изобразителното изкуство, макар че тогава художниците дори в "идеологическите" картини показвали високо майсторство и техника. Да, загубите били огромни - но Михаил нестеров в писмата си тогава твърди, че въобще не се съмнява в едно нещо: ще дойде време и художниците отново ще рисуват образа на Христос Спасител. Академичната школа в руската живопис била запазена.

Вярно е, че тогава се появи много пошлост. Един известен свещеник-антисталинистдори каза, че благодарение на Сталин сме се превърнали в страна на простаците. Но простащината нахлула през 1917-та заедно с жаргона и песните на бандитите, които били определяни като "социално близки" на революционерите.

А културната политика на Сталин била насочена именно към преодоляване на това страшно наследство.

Виждаме сега в какво се превърна Русия след победата на "свободата" по време на перестройката. Криминалната субкултара на "социално близките" през 90-те години превърна Русия в страна на тържествуващата простотия. Блатни песни, псувни и т. н. "еротика" по театралните сцени, бездарни режисьори се гаврят с класиката, сексуални перверзници се "самоизразяват". За телевизията дори не ми се говори... И за това ли е виновен Сталин, а не днешните демократи-антисталинисти?

Всички най-добри руски исторически филми - от "Александър Невски" до "Корабите щурмуват бастионите", са заснети преди 1953 г. И през 1953 г- най-добрите режисьори получили задачата да заснемат отново черно-белите исторически филми за Суворов, Кутузов, Нахимов, Минин и Пожарски, като ги направят широкоекранни и цветни.

Обаче Хрушчов, щом идва на власт, веднага отменя тази държавна поръчка.

Някои казват, че Сталин правел всичко това от прагматични съображения, за да укрепи властта си. В това число забранявал абортите и поощрявал култ към семейството в произведенията на изкуството. Казват, че на диктатора били нужни войници и работници.

Но нима войници и работници били нужни само на Сталин?

Иска ми се и днешните управници, "за укрепване на властта си", да направят така, че в страната да се раждат повече бъдещи войници, лекари, селяни, учени, учители. Да принудят русдката телевизия да не се гаври повече с хората, да прекратят култа към алчността и разврата. Да се обърнат към традиционните ценности, върху които Русия се е крепяла от векове. Да решат наистина да се се борят в наркомафията и корупцията...

Днес "бизнесът" заявява, че в Русия трябвало да се доведат още 20 милиона имигранти. Да, това го искат интересите на "бизнеса". Но при коефициентите на смъртност на коренното руско население - това означава скорошна смяна на населението на нашата страна. По този начин "законите на пазара" влизат в противоречие с интересите на руския народ. Интересно, какво ли ще избере "бизнесът": печалбата или интересите на хора? Някой съмнява ли се какъв ще е този избор?

Именно затова не "робското" желание за "твърда ръка" и прословутото "тиранолюбие" кара хората да си спомнят за Сталин - а простият инстинкт за самосъхранение.

ВЪПРОС: И в същото време паметници на Ленин има из цялата страна...

ВИКТОР САУЛКИН: Нима Сталин е дошъл на власт в страна, която е живеела по християнски? И той ли е развратил народа, той ли е измислил килиите на ЧК и другите методи за борба на "интернационала" против Русия?

Богоборческата банда, която се настанила в Кремъл, гледала на ограбената и разорена Руия като на съчки за разпалване на пожара на Световната революция. Половината страна била потопена в кръв, старинните имения - разграбени и опожарени, съкровищата на Ермитажа - изнесени на безценица в чужбина.

Сталин не е виновен за онова, което сторили на Русия предателите-генерали и руските индустриалци и банкери, които предали Царя-мъченик. Всички тези есери, октомврийци и пр., бандите на махновци и дашнаци. И, естествено, всички, които в килиите на ЧК методично избивали руските офицери, устройвали "разказачването", потушавали селските въстания.

Когато говорят, че Сталин безмилостно унищожил "партийните си другари", забравят кои всъщност били цветът на "ленинската гвардия" и какво са направили те с Русия.

Защо "децата на Арбат" мразят Сталин? Явно не, защото при комунизма са били избивани свещеници и офицери, не заради колективизацията. Не, те не могат да простят на Сталин, че подир свещениците, офицерите, казаците и селяните към рововете за разстрел и концлагерите през 1937 г. тръгнали "пламенните революционери" - онези, които дотогава 20 години убивали свещеници, офицери и селяни.

Невъзможно е да се оправдават ГУЛаг и методите на НКВД. Но я да помислим: само Сталин ли е виновен за това? Той получил едно общество, ожесточено от братоубийствена война, омразата и разделението били страшни. Цялата властова върхушка в СССР била от хора с нов, "ленински морал". Страната била разорена и ограбена, а по времето на НЕП в обществото се разпространявала жаждата за бързо забогатяване и невероятна пошлост.

На всичко отгоре промишлеността, която в царска Русия се развивала успешно, била напълно разрушена.

Държавата трябвало да бъде възстановена. Но Троцки и компания се стремели да превърнат Русия в суровинна колония, а хората - в "съчки за пожара на световната революция".

Разсъждавайки за Сталин, трябва да го сравняваме не с император Александър ІІІ и Царя-мъченик - а с Троцки и Свердлов. И тогава много неща стават ясни.

Руската империя рухнала, пламенните революционери унищожавали руската култура, опитвали се напълно да прекъснат връзката с историческата Русия.

Сталин не позволил да бъде прекъсната тази връзка.

 ВЪПРОС: Но, независимо от постиженията, трудно е да се сравнява СССР с православната Руския империя.

ВИКТОР САУЛКИН: Разбира се. Не може да се сравнява необикновената красота на живота и бита в православната царска Русия, в това "приказно царство" - както я нарича Кнут Хамсун, поразен от нейната изумителна красота, с живота в "Совдепия". Но Русия стана Совдепия не заради злата воля на Сталин. Днес е важното да не позволим да зачеркнат цял период от историята ни през ХХ век. Трагични десетилетия, в които има и страшни престъпления, и самоотвержен народен подвиг. Божието наказание е урок. Правилните изводи ще ни помогнат за строежа на бъдещето.

 ВЪПРОС: Много експерти са обезпокоени, че популярността на Сталин сред народа се увеличава. Изказват се опасения, че може отново да се върнем към ГУЛаг и гоненията срещу Църквата.

ВИКТОР САУЛКИН: Народът тъгува не по "черните гарвани" и концлагерите - а по времето, когато беше почетно да си учен, лекар, учител. Когато девойките искаха да се омъжат за млади лейтенанти, защото офицерите не бяха възприемани като неудачници в живота, за разлика от дилърите и брокерите. Когато хора от рода на Чубайс и Немцов не натрапваха на хората нахалството за добродетел.

В началото на ХХ век Русия се развивала с невиждани темпове. Преди Първата световната война бил приет плана ГОЕЛРО, започнал строежът на Волховската ВЕЦ, московската Дума утвърдила план за строежа на метрото. Циолковски, Сикорски, Корольов, Туполев, Зворикин живеели в Русия. И може би Космоса щеше да полети поручик или щабс-капитан Гагарин.

Казват, че Царят-мъченик - император Николай ІІ, бил прекалено мек и доверчив, не успял да потуши бунта с желязна ръка. Е, Сталин имал в излишък всички тези качества, които липсвали на царя. При него никой не смеел да гъкне, и в излишна доверчивост не може да бъде упрекнат. Управлявал с желязна ръка.

И какво се получава?

Добрият, милосърден Цар - неподходящ.

Суровият, железен, непреклонен Вожд - също не се харесва.

Е, кой тогава? Вероятно някой, който ще ни угажда и ще ни остави да правим, каквото си искаме. Ами ето, получихме си го - Борис Елцин. Хареса ли се на някого?

"Суверенната демокрация" не е способна да отговори на нито един от сериозните въпроси, които стоят пред Русия в ХХІ век.

Най-важният урок от епохата на сталинските успехи е следният: Русия е способна на много, ако властта се обръща към архетипите на националното съзнание и търси опора в руската история. Идеята за "комфортен живот" и опитите да се достигне Португалия по благосъстояние - това е задънена улица.

Днес строят Нов световен ред, който, по думите на Бжежински, "ще бъде построен за сметка на Русия и върху развалините на Русия".

Нов ГУЛаг и нови гонения срещу Църквата са напълно възможни. Но това ще е "електронен ГУЛаг", а преследванията на християнството ще се извършват от либерали, привърженици на парадите на хомосексуалистите и на т. нар. "общо човешки ценности" и "права на малцинствата".

А за да не допусне Русия тези ценности да й бъдат натрапвани чрез ракетно-бомбени удари, както се случи в Сърбия, е необходима силна Държава.

На територията на Китай, в световния халифат или в страна с "тържествуваща ювенална юстиция" и "свободни малцинства" под управлението на "глобализатори" - няма бъдеще не само за руския народ, но и въобще за християните.

 Защото онези, които пишат историята на страната и определят възгледите за нейното минало, създават и бъдещето й. Ако не разберем Божия урок, наследниците на Троцки ще ни организират и електронни "гулаги", и "ювенален терор". Тогава християните ги очакват времена, в сравнение с които ще бледнеят всички ужаси на болшевишкия терор.

Но аз вярвам, че Русия ще се възроди именно като Православно Руско Царство - а не като някаква си Евроазиатска общност.

Защото Пиер Жиляр написа пророчески за Царското семейство:

"Те мислеха, че умират за Русия - но умираха за цялото човечество".

В тази бъдеща Русия ще дадат спокойна и достойна оценка и за съветския перод от руската история, и за ролята на Йосиф Висарионович Сталин.

Превод (със съкращения):
Любомир Чолаков.